Вид люти чушки за, които се предполага, че наименованието идва от град Кайен във Френска Гвинеа. Често използван в кулинарията заради лютивоста, и характерният аромат. Лютивоста им е от 30000 до 50000 по скалата на Сковил.

Затворена пица с формата на полумесец. Използват се различни видове пълнеж, най-често моцарела, салами, пармезан, зеленчуци, рикота. Приготвя се както на класическа пещ за пици, така и пържена.

Френско сирене с лека плесен и кремообразна структура. Зреенето отнема минумум 3 седмици и се приготвя от непастьоризирано краве мляко.

Спада към раздел ордьоври във френската кухня. Най общо казано представляват малки хапки с основа препечен хляб, към които се добавят различни продукти като, пушена сьомга, фоа гра, зеленчуци, скариди и т.н. Обикновено се приготвят за коктейли и с идеята да се хапват на крак.

Вид италианска паста с формата на цилиндър. Подходящи за приготвяне с различни видове пълнежи, като Болонез, Спанак и рикота и много други.

Сицилианска класика която представлява малка туба ( което значи самото име „Cannolo“), приготвена от тесто в цилиндрична форма със сладък пълнеж приготвен с рикота. Като допълнение най-често се срещат шоколадови стърготини и карамелизирани плодове.

Италиански специалитет идващ отново от Сицилия. Вариации на Капоната в съвремената кухня можем да открием много, но основата за тази класика са: патладжани, домати, маслини, аншоа, каперси, чесън. Обикновено се сервира като гарнитура, но също така може са се консумира и студено върху добре овкусена и изпечена брускета.

Златист плод, който след разрязване има формата на звезда, каето всъщност e и другото му име. Основно отглеждан в югоизточна Азия. Карамбола е богат на антиоксидантни и витамин C. Много ниско съдаржание на захар и с вкус наподобяващ нещо средно между слива, грозде и ябълка.

Италиански класически сос, който се приготвя с Гуанчале или Панчета, жълтъци и Пекорино Романо. Обикновено не се добавя сметана в самият сос, но в някои страни е общоприето да се приготвя и със сметана. Бекон и Пармезан също са сред съставките които заменят класическите.

Италианско ястия приготвяно от много тънки слайсове сурово телешко месо, пармезан, трюфели, зехтин и лимон. Рукола и кедрови ядки са едни от най-често добавяните продукти към Карпачо. В съвремената кухня съществуват хиляди интерпретации на тази класика. Карпачо се прави и от риба и морски дарове.

Мексиканско ястие което се приготвя от царевична тортиля с различни видове пълнеж. На много места се приготвя и от пшенично брашно. Обикновенно със сирена, гъби, различни видове месе, боб и зеленчуци.

Най предпочитаният ориз за приготвянето на ризото в Италия. Има малко по издължена форма от Арборио и при готвене остава с по твърда структура.

Класическо ястие от южна Франция. Винаги се приготвя с бял боб и различни видове месо като свинско, агнешко, патешко и суджук. Характерно е добавянето на патешка мазнина и дългото бавно готвене, което понякога може да отнеме дни. 

Френски термин за направата на лист пергаментова хартия с формата на съдът в който готвите. Най-често кръгла форма. Поставен върху ястието Картуш възпрепятства бързото изпаряване на течноста, образуването на кора на ястието, а също така способства задържането на всички продукти в течноста която готвите. Една изключителна техника която всяка професионална кухня използва.

Италианско ястие, което в буквален превод значи ловджия. Пиле Качиаторе и Заек Качиаторе са най-често приготвяните в този италиански ловджийски стил. Включва домати, лук, гъби, чесън, вино и подправки. Често в рецептите за Кациаторе намират място маслини и salamino cacciatore( италиански салам с чесън).

Къдраво листно зеле богато на витамин А, витамин C, калции, магнезий и желязо.

Смес от месо или риба които се смилат до кремообразна смес и се добавят галета, яйца и подправки. Подготвят се във форма на яйце и се пошират. В съвремената кухня термина се отнася за сладолед, сорбе, мус и крем, сервирани в подобна яйцевидна форма(на снимката).

Гръцко твърдо сирене приготвяно от овче и козе мляко. Притежава силен, наситен и доста солен вкус. Минималното зреене е 60 дни, като за истиснки добро качество се използва Кефалотири което е на поне 1 година. Подходящо за запичане, салати и паста.

Френски класически отворен пай. Използват се различни пълнежи, като най-популярният е киш „Лорейн“, който се приготвя с бекон, сметана, яйца и сирене Грюер.

Представлява масло пречистено от млечните твърди частици и вода. Има по-дълъг срок на годност и по висока точка на горене от обикновеното масло. Притежава наситен аромат и е основен компонент при направата на Холандез.

Салата която включва домати, авокадо, варени яйца, бекон, айсберг, пилешко филе, и рокфор. Особено популярна в Северна Америка

Френска класичска рецепта. Приготвя се с пиле/петел, бекон, гъби, перлен лук и Бургундско червено вино. Моркови и картофи се добявят в някои рецепти, а мащерка и дафинов лист са задължителни при овкусяването.

Кондензираното мляко е продукт от краве мляко на което по голямата част от водата е премахната. Съществуват два вида кондензирано мляко – подсладено и без добавена захар. Използва се в сладкарството за направата на десерти, но също така и за приготвянето на коктейли и топли напитки.

Термин който се отнася за нарязани на кубче зеленчуци. Най-често в съвременната кухня се отнася за домати които са обелени и с премахната вътрешност, след което нарязани на различни по размер кубчета. Използват се за добавяне към различни ястия и гарнитури. 

Бульон, който е пречистен с помоща на белтъци. Целта е да се пречисти от мазнини и утайка. Сервира се като супа или основа за сос. Най среьаните косомета са от телешки и пилешки бульон.

В съвременната кухня се отнася за готвене на различни продукти в маслена баня на много по-ниска от обичайната температура, за по-дълъг период. Обикновенно около 80-120 градуса. Тази техника придава съвсем различен вкус на готвените продукти и удължава срокът на тяхната годност. Една от класиките е патешко конфи, което се приготвя в патешка мазнина.

Пилешко или телешко фино нарязано филе в което се поставя, като плънка шунка и сирене Ементал, след което се панира и пържи. Съществуват варианти с прошуто и различни видове меки сирена.

Салата от зеле с винегрет или майонеза. Съществуват различни видове салата Коуслоу. В повечето случаи се състои от бяло и червено зеле, моркови, майонеза и горчица. Особено подходяща като гарнитура към бургери и сандвичи.

Яйчен крем при който за разлика от Крем Каталана и Крем Брюле, карамел се слага на дъното преди самото печене на водна баня. При сервиране карамелът е в течно състояние.

Яйчен крем, който се приготвя от жълтъци, мляко/сметана и захар. Обикновено се овкусява с кора от лимон и канела, но в съвремената кухня съществуват много интерпретации. Сервира се с карамелизирана коричка от нерафинирана захар. Сходна технология на приготвяне, като при крем Брюле, което обаче се овкусява с ванилия.

Или калиев битартрат е естествена сол на винената киселина и се използва като набухвател и стабилизатор в различни печива, главно в сладкарството. Най често се прибавя при разбиването на белтъци. 

Френски термин за заквасена сметана. С лек, ефирен вкус и консистенция. Наименованието е защитено и не се допускат никакви сгъстители и добавки при приготвянето. Подходящ за приготвяне на различни десерти, добавка към салати, сосове и супи

„Женският“ вариант на Croque Monsieur е с допълнение от яйца. Истински шедьовър от френската кухня.

Френски класически сандвич с шунка и сирене Грюер. Специалната съставка тук е сос Морне или в някои случаи Бешамел. Изключителен сандвич за пълноценна закуска или следобедно похапване.

Този френски гигант се приготвя от профитероли които се редят във висока кула. Овкусяват се и декорират с карамел. Буквално преведено означава „Хрупкаво в устата“